щърби

Речник на българския език

1. щърби — мн. ч.

щърби е производна форма на щърб (мн. ч.).

2. щърби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

щърби е производна форма на щърбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. щърби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

щърби е производна форма на щърбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. щърби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

щърби е производна форма на щърбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. щърби — повелително наклонение, ед. ч.

щърби е производна форма на щърбя (повелително наклонение, ед. ч.).