щърбели

Речник на българския език

1. щърбели — мн. ч.

щърбели е производна форма на щърбел (мн. ч.).

2. щърбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

щърбели е производна форма на щърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. щърбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

щърбели е производна форма на щърбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

4. щърбели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

щърбели е производна форма на щърбея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

5. щърбели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

щърбели е производна форма на щърбея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).