щъкало

Речник на българския език

1. щъкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щъкало е производна форма на щъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щъкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щъкало е производна форма на щъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. щъкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

щъкало е производна форма на щъкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. щъкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

щъкало е производна форма на щъкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).