щъкали

Речник на българския език

1. щъкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

щъкали е производна форма на щъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щъкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

щъкали е производна форма на щъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. щъкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

щъкали е производна форма на щъкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. щъкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

щъкали е производна форма на щъкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).