щъкал

Речник на българския език

1. щъкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щъкал е производна форма на щъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щъкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щъкал е производна форма на щъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. щъкал — мин. деят. св. прич. м. р.

щъкал е производна форма на щъкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. щъкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

щъкал е производна форма на щъкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).