щъка

Речник на българския език

1. щъка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

щъка е производна форма на щъкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. щъка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

щъка е производна форма на щъкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. щъка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

щъка е производна форма на щъкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).