щуреели

Речник на българския език

1. щуреели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

щуреели е производна форма на щурея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щуреели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

щуреели е производна форма на щурея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).