щурало

Речник на българския език

1. щурало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щурало е производна форма на щурам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щурало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щурало е производна форма на щурам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. щурало — мин. деят. св. прич. ср. р.

щурало е производна форма на щурам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. щурало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

щурало е производна форма на щурам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).