щурал

Речник на българския език

1. щурал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щурал е производна форма на щурам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щурал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щурал е производна форма на щурам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. щурал — мин. деят. св. прич. м. р.

щурал е производна форма на щурам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. щурал — мин. деят. несв. прич. м. р.

щурал е производна форма на щурам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).