щукнете

Речник на българския език

1. щукнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

щукнете е производна форма на щукна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. щукнете — повелително наклонение, мн. ч.

щукнете е производна форма на щукна (повелително наклонение, мн. ч.).