щръкнете

Речник на българския език

1. щръкнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

щръкнете е производна форма на щръкна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. щръкнете — повелително наклонение, мн. ч.

щръкнете е производна форма на щръкна (повелително наклонение, мн. ч.).