щръкнели

Речник на българския език

1. щръкнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

щръкнели е производна форма на щръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щръкнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

щръкнели е производна форма на щръкна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).