щръкнел

Речник на българския език

1. щръкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щръкнел е производна форма на щръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щръкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

щръкнел е производна форма на щръкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).