щръкляло

Речник на българския език

1. щръкляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щръкляло е производна форма на щръклея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щръкляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

щръкляло е производна форма на щръклея (мин. деят. св. прич. ср. р.).