щръклели

Речник на българския език

1. щръклели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

щръклели е производна форма на щръклея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щръклели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

щръклели е производна форма на щръклея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).