щръклеели

Речник на българския език

1. щръклеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

щръклеели е производна форма на щръклея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щръклеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

щръклеели е производна форма на щръклея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).