щръклеел

Речник на българския език

1. щръклеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щръклеел е производна форма на щръклея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щръклеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

щръклеел е производна форма на щръклея (мин. деят. несв. прич. м. р.).