щрихираха

Речник на българския език

1. щрихираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

щрихираха е производна форма на щрихирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щрихираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

щрихираха е производна форма на щрихирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).