щрихирал

Речник на българския език

1. щрихирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щрихирал е производна форма на щрихирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щрихирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щрихирал е производна форма на щрихирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. щрихирал — мин. деят. св. прич. м. р.

щрихирал е производна форма на щрихирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. щрихирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

щрихирал е производна форма на щрихирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).