щрихира

Речник на българския език

1. щрихира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

щрихира е производна форма на щрихирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. щрихира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

щрихира е производна форма на щрихирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. щрихира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

щрихира е производна форма на щрихирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).