щипнел

Речник на българския език

1. щипнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щипнел е производна форма на щипна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щипнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

щипнел е производна форма на щипна (мин. деят. несв. прич. м. р.).