щипеше

Речник на българския език

1. щипеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

щипеше е производна форма на щипя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. щипеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

щипеше е производна форма на щипя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).