щипете

Речник на българския език

1. щипете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

щипете е производна форма на щипя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. щипете — повелително наклонение, мн. ч.

щипете е производна форма на щипя (повелително наклонение, мн. ч.).