щипело

Речник на българския език

1. щипело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щипело е производна форма на щипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щипело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

щипело е производна форма на щипя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).