щипели

Речник на българския език

1. щипели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

щипели е производна форма на щипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щипели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

щипели е производна форма на щипя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).