щипела

Речник на българския език

1. щипела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щипела е производна форма на щипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щипела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

щипела е производна форма на щипя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).