щипел

Речник на българския език

1. щипел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щипел е производна форма на щипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щипел — мин. деят. несв. прич. м. р.

щипел е производна форма на щипя (мин. деят. несв. прич. м. р.).