щипал

Речник на българския език

1. щипал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щипал е производна форма на щипя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щипал — мин. деят. св. прич. м. р.

щипал е производна форма на щипя (мин. деят. св. прич. м. р.).