щипа

Речник на българския език

1. щипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

щипа е производна форма на щипя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. щипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

щипа е производна форма на щипя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).