ще съм безпокоил

Речник на българския език

1. ще съм безпокоил — бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ще съм безпокоил е производна форма на безпокоя (бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).