щемпелувал си

Речник на българския език

1. щемпелувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щемпелувал си е производна форма на щемпелувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. щемпелувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щемпелувал си е производна форма на щемпелувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. щемпелувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щемпелувал си е производна форма на щемпелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).