щадил

Речник на българския език

1. щадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щадил е производна форма на щадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щадил — мин. деят. св. прич. м. р.

щадил е производна форма на щадя (мин. деят. св. прич. м. р.).