щавило

Речник на българския език

1. щавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щавило е производна форма на щавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

щавило е производна форма на щавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).