щавил

Речник на българския език

1. щавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щавил е производна форма на щавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щавил — мин. деят. св. прич. м. р.

щавил е производна форма на щавя (мин. деят. св. прич. м. р.).