щавело

Речник на българския език

1. щавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щавело е производна форма на щавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

щавело е производна форма на щавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).