щавели

Речник на българския език

1. щавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

щавели е производна форма на щавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

щавели е производна форма на щавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).