щавела

Речник на българския език

1. щавела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щавела е производна форма на щавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щавела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

щавела е производна форма на щавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).