щавел

Речник на българския език

1. щавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щавел е производна форма на щавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

щавел е производна форма на щавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).