шътнете

Речник на българския език

1. шътнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

шътнете е производна форма на шътна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шътнете — повелително наклонение, мн. ч.

шътнете е производна форма на шътна (повелително наклонение, мн. ч.).