шътнело

Речник на българския език

1. шътнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шътнело е производна форма на шътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шътнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шътнело е производна форма на шътна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).