шътнели

Речник на българския език

1. шътнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шътнели е производна форма на шътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шътнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шътнели е производна форма на шътна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).