шътнела

Речник на българския език

1. шътнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шътнела е производна форма на шътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шътнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

шътнела е производна форма на шътна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).