шътнало

Речник на българския език

1. шътнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шътнало е производна форма на шътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шътнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

шътнало е производна форма на шътна (мин. деят. св. прич. ср. р.).