шътнала

Речник на българския език

1. шътнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шътнала е производна форма на шътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шътнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

шътнала е производна форма на шътна (мин. деят. св. прич. ж. р.).