шъткал

Речник на българския език

1. шъткал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шъткал е производна форма на шъткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шъткал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шъткал е производна форма на шъткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. шъткал — мин. деят. св. прич. м. р.

шъткал е производна форма на шъткам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. шъткал — мин. деят. несв. прич. м. р.

шъткал е производна форма на шъткам (мин. деят. несв. прич. м. р.).