шуртял

Речник на българския език

1. шуртял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шуртял е производна форма на шуртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шуртял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шуртял е производна форма на шуртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. шуртял — мин. деят. св. прич. м. р.

шуртял е производна форма на шуртя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. шуртял — мин. деят. несв. прич. м. р.

шуртял е производна форма на шуртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).