шурнете

Речник на българския език

1. шурнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

шурнете е производна форма на шурна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шурнете — повелително наклонение, мн. ч.

шурнете е производна форма на шурна (повелително наклонение, мн. ч.).