шурнел

Речник на българския език

1. шурнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шурнел е производна форма на шурна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шурнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

шурнел е производна форма на шурна (мин. деят. несв. прич. м. р.).