шурвало

Речник на българския език

1. шурвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шурвало е производна форма на шурвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шурвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шурвало е производна форма на шурвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шурвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

шурвало е производна форма на шурвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. шурвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шурвало е производна форма на шурвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).