шурва

Речник на българския език

1. шурва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

шурва е производна форма на шурвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. шурва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

шурва е производна форма на шурвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. шурва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

шурва е производна форма на шурвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).